Шопска фолклорна област

    Шопската област е разположена в Югозападна България. Обхваща на изток – Ихтиманските възвишения, на запад спира до държавната граница, на север - Стара планина и на юг до Осоговската планина и Рила.Тя има планински характер с няколко котловини и равнинни полета (Софийското и Кюстендилското).Основният поминък на населението е зеленчукопроизводство, земеделие и скотовъдство, на места са се развили и занаятите (кожарство, тъкачество, гайтанджийство).Заедно с шоплука (Софийски район Перник, Брезник, Трън). Като характер те са трудолюбиви, остроумни, находчиви, неспокойни, но надарени с хитрост и остро чувство за хумор.
   Песните, танците и носиите коренно се различават от другите области.


                                                              Носии


Мъжете са белодрешковци, а жените са със сукман и литак.

 

                                                                    Танци

       Шопският танц се характеризира с пъргавина, лекота, скокливост с усещане за откъсване от земята. Той е наситен с много темперамент, динамика, координация на тялото, ръцете и главата и изключителна ритмичност. Движенията изобилстват с хлопки, ниски и високи спусъци, кръгове по земята и въздуха, касички, мотички и други елементи, но най-характерното движение е "натрисане" с преобладаващ хват за пояс.

       Най-ярките образци на шопски танц са: "Шопско хоро", "Граовско хоро", "Петруно", "Четворно", Кюстендилски ръченици, "Тройче", "Копче", "Йовино", "Дилмано", "Седи Донка", Бистришка копаница и др.

Най-типични инструменти са – гъдулка, гайда, овчарска свирка, двоянка.