Добруджанската област е тясно свързана с Дунавската равнина в историческо-географски, етнографско и културно-стопанско отношение, с тракийци и балканджии от Стара планина, преселници и местни /гребенци/.
Най-ярките носители на добруджанския стил са около градовете Силситра, Тутракан, Тервел, Добрич, Каварна, Балчик, Варна.
Носии
Всяка една от етнографските групи е запазила своите специфични белези.Обединяващ е общо-българският етничен стил, който се изразява във формата, украсата и начина на изработка на носиите.
За добруджанската народна носия е трудно да се даде едностранно описание, заради различните етнографски групи, които населяват област Добруджа.
Танци
В Добруджанската фолклорна област танцът на мъжете е спокоен, уверен, с весел нрав, изключително трудолюбив и силно привързан към земята си. Танцуват леко приседнали, с изпъчени гърди и свободни широки плавни движения на ръцете, с участие на цялото тяло.Характерни са: притропвания, приплъзгания, клякане и превъртане по земята,игра с рамене и акценти на трудови елементи в движенията.При жените е характерно спокойно танцуване с леко движение на раменете и специфично провикване.
Популярни танци: "Сборенка", "Данец", "Опас", "Ръка", "Сей, сей боб", "Мъжки ръченик", "Изхвърли кондак".
Популярни танци: "Сборенка", "Данец", "Опас", "Ръка", "Сей, сей боб", "Мъжки ръченик", "Изхвърли кондак".
Типични хора̀ са: дунавско, ганкино, дайчово, еленино, свищовско, чичовото и др.
Инструменти: гадулката /копанка/, кавал, джура гайда, голям дудук, ръчна хармоника.
Няма коментари:
Публикуване на коментар