Тракийска фолклорна област

     Тракийската област е най-голямата. Огражда се от Ихтиманските възвишения, Стара планина, Пирин и Черно море, включва Родопи, Тракийската низина и Странджанския край. В по-голямата си част е равнинна, с изключение на Родопския и Странджанския район. Основният поминък е земеделие и животновъдство, в планинските райони и занаятите – тъкачество, ковачество, грънчарство.Тракийската област се дели на: западна (в нея влизат градовете Ихтиман и Пазарджик), Родопска (обхваща Смолян, Чепеларе, Мадан, Рудозем, Златоград, Кърджали), средна Тракия (Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Казанлък, Хасково) и източна (Странджанският район, Бургас, Приморско, Царево, Малко Търново) части.


                                                                 Носии

Носиите са изключително разнообразни и богати като цветове, украси, забраждане – мъжката спада към чернодрешковци, а женската като кройка е сукман, сая, пола и елече – с различна и богата гама на орнаментиката.

Танци

Плодородната земя на равнината и географското разположение е сформирало и характера на тракиеца. Той е спокоен, богат душевно, възприемчив, широко отворен, любознателен, трудолюбив и силно привързан към земята. Танцът му е богат на движения, изпълнявани с крака, прилепени към земята, все едно, че говори с нея. Богата е гамата на елементи като хлопки, причуквания, ножички, спусъци, лостове, пляскане с ръце, но движението, което ги отличава от другите области е "Трополи" – в различните му разновидности. В равнината танците са спокойни, широки – големи хора, виещи се като змиорка. Богати са на ритми и движения, изпълнявани с вътрешно душевно изживяване. В планината, поради липса на пространство, танците са по-бедни, но пък там силно се е развила песента. Хората се делят на мъжки, женски и смесени. Изобилстват и хора на песен.

     Тракия е богата на хора и танци: "Копаници", "Буенек", "Трите пъти", "Въртяно", "Ръченица", "Джиновско", "Калояново", "Право тракийско", "Бучимиш", "Пайдушко" и мн.др.