Северняшка фолклорна област

Северняшката област е втората по големина с много богат и разнообразен музикално-танцов материал. На югозапад е Стара планина, на север – река Дунав, на изток – Черно море. Поради разнообразието на фолклора, тя се дели на: западна(включва градовете Враца, Монтана, Видин, Лом), средна северна(включва градовете Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Свищов) и източна(включва градовете Шумен, Разград и Русе) част.




                                                                Носии


                                                               Западна част:

Средно северна и източна част:

Танци

    Западна част: Хората изобилстват със ситни движения, много притропи, синкопи, плетеници.Изпълнението им е с бързи крака, придружени с много характерно провикване. 

           Средна северна част: Хората тук се характеризират с широта, скокливост, вихреност с богата игра на ръцете.Всичко това в играта на северняка правят неговите хора красиви, жизнени и темпераментни.

         Източна част: Танцът им е изключително колоритен, наситен с много притропи, клякания, бързи крака – с интересни ръце в мъжкия танц и специфичен речитатив. Женският танц е с леко пружиниране, силно прилепнал към земята и много характерно провикване.

Характерни хора са: Дайчово, Елено моме, Право хоро, Свищовско, Пайдушко, Черкеската, Ганкино хоро, "Капанска ръченица" и др.

Инструментите, които съпровождат хората са: дудук, окарина, овчарска свирка, гъдулка, гайда, кавал.